Into My Mind

Girls, you are beautiful!

2012-01-27T23:06:00.000+02:00

Изключително и само любителска фотография, направена с приватизирани телефони и фотоапарати. :D:D

2012-01-10T22:05:00.003+02:00

Ако любова е букмейкър, а аз - залагащ, ще съм вечно вътре със сметките!

Отново е Коледа

2011-12-24T23:18:00.002+02:00

Не мога да повярвам как 12 месеца пробягаха през мен, надраскаха някой и друг ред в тетрадката ми с лично творчество и оставиха своите отпечатъци у мен. Дойде отново Коледа. Но тази година празникът е малко по-различен от обичайното. Сякаш последните месеци ме научиха на някои много важни уроци. И тази вечер, отново край масата със семейството ми, сякаш най-важните мигове минаха като филмова лента пред погледа ми. Думите ми, добрите ми постъпки, грешките, щастието, тъгата, яростта. Всичко се сля в една перспектива губеща се някъде в 2012 година. И разбира се - урокът. Не винаги животът ти поднася това, което искаш, когато го искаш, както го искаш. Мислех си, че в един избран от мен момент, всичко ще се поправи като по чудо. А всъщност не съм толкова силна, та да се бъркам в работите на съдбата.

Тази година сините лампички не ме радваха. Колкото и пъти да минех, те все ми изглеждаха недостатъчни.

Тази година за първи път празнувам без един член на семейството ми, който е на другия край на Европа. Някак си не ми е коледно без него.

И все пак, не съм нещастна. Защото съдбата ти отнема едно, за да ти даде друго. Миналата година бях щастлива поради едни причини, тази година верните ми приятели ме направиха щастлива, семейството ми-също.

Т.е. не винаги получаваш от живота абсолютно всичко, което желаеш, максимума, но това не значи, че получаваш малко и трябва да бъдеш нещастен. Съдбата ти дава точно толкова, колкото ти е нужно да бъдеш истински щастлив, всичко останало са прищявки и глезотии. Така че като говорите за Коледа, не споделяйте какви подаръци сте получили, а какво сте съградили морално, бъдете благодарни за най-малкото нещо и най-вече - за всеки един човек в живота ви, защото хората около нас осмислят всеки ден!

The art of getting by

2011-12-11T21:40:00.000+02:00

Разтърсващ. Трогващ. Истинки.

Доброволчеството

2011-12-05T21:33:00.001+02:00

Доброволчество. Кажа ли тази дума тя ми звучи далечна и неразбираема. И на теб, нали? А аз знам много добре какво е доброволчеството, ти също.

Ако човечността е качеството, което някой притежава, то доброволчеството е проявата на това качество, делата. Доброволчеството е да даваш на хората, да се грижиш за тях, да ги обичаш. Да се срещнеш с едно дете и не да видиш неправдата, която понася, или скъсаните му стари дрехи а да погледнеш през неговите очи, да докоснеш душата му. Да си доброволец не е да празнословиш, без да съпреживееш проблема. Доброволец си ако се смириш и бъдеш на нивото на човека в нужда, да не го гледаш отвисоко, да си му брат по съдба. Ти не даваш милостиня, ти раздаваш себе си. Да си доброволец не е хоби, занимание или работа, това е твоята същност, мирогледът и ценностите ти.

И сега ще попиташ с какво средностатистическия гражданин е по-различен от един доброволец? По думите. По делата. По душата. Хората са егоистични, малцина говорят за по-различни от приетите проблеми. А които говорят, рядко действат. Но доброволците са друг вид хора. Те съзират липсата на баланс в света и я поправят. Те не съдят, а приемат. Те не работят, а живеят чрез делата си. Те не разрушават пътища, а съграждат мостове.

Да си доброволец значи да си човек. А си човек само когато живееш за хората.

Аз и той

2011-11-14T19:38:00.001+02:00

Поредният дъждовен ден в моетосъзнание. Напоследък често валеше. Побързах да се скрия под покрива на някаквавятърничава мисъл. Сивотата бе обгърнала града на моето съзнание, а по любиматами главна улица нямаше жива душа.

“Пролетта си тръгна” – помислихси и потръпнах. Но какъв бе този сезон? В моето съзнание винаги бе пролет ипреливаше от живот. При толкова много минувачи обаче, все се случваше някой даоткъсне цвете след посещението си, да свие някоя лампа, да отвлече лъч мисли.

Огледах се. Чаках някого. Чакахго от дълго време, но той все не идваше. Понякога зървах някоя сянка, нозапътех ли се към нея, тя се стопяваше в сивотата.

Валеше. Внезапно в дъжда различихфигура крачеща смело. Вълнението ме изпъна като струна – можеше ли да е…?

След секунди пред мен се изправитой – спокоен и излъчващ тиха радост, както винаги го помнех.

-Дойде в най-големия дъжд дорибез чадър – упрекнах го аз.

-Ако аз се пазя от дъжда всъзнанието ти, кой ще е тук да ти помогне сега? – попита той.

-Мислех, че си ме забравил. Тук епустош, която обитавам само аз.

Той само кимна, а аз продължих:

-Преди наоколо имаше толковамного хора, аз процъфтявах,а теб тенямаше. Защо?

-Отиваш на панаир заради люлките,а не за да търсиш поука от возенето. Тук ти имаше един нелош панаир.

-Панаира си тръгна и пролетта мизаедно с него. – въздъхнах и добавих – А аз все те чаках, само ти ще ме избавишот тази зима.

Посочих безжизнения град наоколо.

-Какъв приятел съм ако не сепритичам на помощ в такъв момент?

Усещах разбирането на моя веренприятел, то изпълваше ледения въздух наоколо и ме съживяваше.

-Никога повече не си тръгвай,никога! Опитвах се да намеря себе си другаде с други, но се убедих, че не могада намеря нещо, което не съществува – себе си без теб.

Той ме прегърна топло.

-Ще върнем ли пролетта? –попитах.

-От теб зависи – каза той и извадиот джоба на палтото си тетрадка и химикал.

Усмихнах се най-искрено. Взехтетрадката, погалих добре познатата корица и започнах да пиша. Той тихообикаляше край мен, подхвърляйки ми по някоя дума от време на време. Когатосложих последната точка на листа, се обърнах към него.

-Вече знаеш къде да ме намериш –каза той с усмивка и ми смигна.

Вдиша дълбоко и добави:

-Пролетта се завръща.

Усмихнах ми се отново и закрачибодро по централната улица.

Дъждът бе спрял, а след всяканегова крачка дърветата и растенията отново се разлистваха.

Огледах се. Нямаше вятърничавимисли, слънцето грееше, усещах как животът се събуждаше. Засмях се.

-Благодаря ти, Вдъхновение!

2011-08-05T11:04:00.004+03:00

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

Елисавета Багряна

Happiness

2011-07-29T00:53:00.000+03:00

2011-07-25T01:41:00.004+03:00

Ако действията и думите ни са отражение на нас самите върху другите, то какви ли белези оставяме по тях всеки ден?

Къде съм?

2011-07-19T22:48:00.003+03:00

В търсене...

Нов блог

2011-06-11T10:56:00.001+03:00

Новият ми блог е вече факт! Посетете го!

Българският език и ние

2011-05-24T13:46:00.001+03:00

“Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни…”
Ив.Вазов

Къде е българският език в животите ни днес? Говорим го, но не го тачим; пишем го, но никога не вникваме в него. Българският език е нашата история и самосъзнание, а ние го натикваме в ъгъла. Предпочитаме по-бляскави и разпространени езици. Прехвалваме ги, твърдим, че са по-мелодични. Отхвърляме българските си имена, търсим чуждоезични книги, чатим си на английски, псуваме на немски и се обясняваме в любов на френски, искаме да изживеем американската мечта.
Отказваме се от езика си, значи се отказваме от нас самите.
Години наред българските дейци са пазели езика ни от всички удари на вековете. С Кирил и Методи в началото, та през писатели и поети, забравата на робството и новото възраждане Нека не го оставяме да умре заедно със замиращите моди. Българският език не е мода, той е България – всяка дума е значима, всяка изречение е пълно със смисъл.
Да почетем езика си на деня на славянската писменост и култура, на следващия ден – пак, на по-следващия – също.
Българският език – това сме ние. Нека съхраним себе си и него.

Болести

2011-05-09T15:35:00.001+03:00

Болна съм. Вие също сте болни. Всички сме болни. Заразени от вируси, предаващи се от уста на уста, или по-дълготрайни и страшни болести.
Болни сме от злоба. Един кихва клевета и другите му пригласяме. Същинска пандемия!
Болни сме от егоизъм и надменност. Ампутираме човещината у себе си, за да живеем по-леко.
Болни сме от липса на думи. Не знаем никакви и затова използваме чутите, докато те не изгубят смисъла си.
Болни сме от лъжи и амбиции. Пием антибиотици, за да приспим гризящата ни съвест.
Болни сме, а лекът е неоткриваем. Дали не е защото е нематериален?

The Mail Pigeon Kolio, 3 част

2011-04-25T18:54:00.000+03:00

Трета част от комикса посветен на гълъба Кольо.
Създател: Йовелина Зинкова
Идеята е осъществена с помощта на: Виктория Димитрова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: След дългото пътуване от Америка до България и обратно, Кольо получава заслужена почивка. Ето какво прави нашият герой през уикенда.

Черна песен

2011-04-10T21:43:00.000+03:00

Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

Лист и химикал

2011-04-04T23:58:00.000+03:00

Лист и химикал - понякога имам нужда само от тях.

Hope for Japan

2011-03-20T17:53:00.001+02:00

Рисунка - Виктория Димитрова a.k.a. Violet; снимка - БТА.

Мечти и светове

2011-03-16T18:07:00.000+02:00

В моята глава има много светове, които ту се преплитат, ту се разделят. Във всеки свят има една по-различна Ники, живееща по друг начин, на друго място, с други убеждения. Във всеки свят времето тече, но и спира; хората са там, но и ги няма; случва се нещо, но всъщност не. Всеки свят е изпълнен с моите безброй мечти, които искам да осъществя в реалността. Един свят, а толкова мечти. Достатъчно голям ли е той, за да ги побере всичките? А ако не е трябва ли да се откажа от някоя? А достатъчно голяма ли съм аз, за да ги осъществя всичките? А ако не съм, трябва ли да виня света? Той приема хората и мен не ме е отхвърлил, не е отрекъл мечтите ми. Приютил е толкова хора с техните микрокосмуси, защо да не приеме и мен? С хилядите градове, мегалополиси и безброй пъплещи хора – всеки борещ се за своята мечта, опитващ се да наложи някой от своите светове, мога ли да съдя света, че не е достатъчно голям? Не. Значи аз не съм голяма.Отказвайки се от една мечта, изтривам един от световете в главата ми. И ставам по-малка.Една Ники и целият й живот вече тънат в забрава. Ако жертвам по една мен при всеки удар, най-накрая няма да остане нищо, няма да ме има изобщо. А мога да бъда всяка една от тези Ники и да сбъдна техните-мои мечти, защото светът е достатъчно голям. А аз достатъчно голяма ли съм?

(Не)Заменимите хора

2011-02-26T21:22:00.000+02:00

“Няма незаменими хора!” – обичаше да казва учителката ми по география, докато праскаше дървената си показалка по първия чин – “И аз съм заменима, и вие сте заменими!”
Не я разбирах, не можех дори да осъзная какво ми казва, но сега малко по малко разбирам.
Когато се разделям с приятелките ми, казвам им "Чао" , а те, пресичайки улицата, ми махат, обърнати към мен. Трафикът заглушава гласовете ни. Разстоянието се увеличава. И после, останала от другата страна на улицата, виждам само гърбовете им.
Заменима ли съм?
Разхвърлям стари и не чак толкова стари снимки по пода. Хора, лица, преживявания. Колко от сниманите са още в живота ми? Времето замъглява спомена, само снимките останаха. Хората вече са далеч.
Заменими ли са те?
Красиви моменти, залеза, поднесени цветя, усмивките с него …
Заменим ли е той?
Ако един миг с някого е ценен, то този някой е незаменим. Никой друг не може да бъде него поне не в онзи миг, там, за теб.
Незаменими.
Обичам тази дума, обичам и незаменимите хора. Те изпълват живота ми с мигове, които го правят незаменим. Следователно и аз ставам незаменима.

Валентинско

2011-02-14T22:22:00.001+02:00

Скъпи мой,
Споменавала ли съм ти, че в определени случаи мога да разчета мислите на всички. Знам емоциите им, предсказвам реакциите им, усещам ритъма на сърцата им. Но ти, мили, си изключение. Ти убягваш на проницателността ми. Всяка твоя дума е изненада и всяко действие е непредсказано Но обичам да съм край теб, поразена от загадъчността ти. Сърцето ми е изпълнено с толкова неща за казване, а често осъзнавам, че речта се равнява на нищо. Ненужна е! Имам нужда обаче да те усещам близо, да слушам топлия ти глас и да попивам жадно омаята на всеки миг с теб. Нека докосването ти изличи страховете ми и целувката ти да ми вдъхне още плам. Любовта е чудо в сърцата ни, което ни докосва, за да ни промени. А нашата любов е неземна и трайна като небесата. Уверявам те! Прошепвам ти “Обичам те” . Ще го повтарям всеки миг до безкрайността.
С любов,
Bella

The Mail Pigeon Kolio

2011-01-25T22:04:00.000+02:00

Втора част от комикса посветен на гълъба Кольо.
Създател: Виктория Димитрова
Идеята е осъществена с помощта на: Йовелина Зинкова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: Кольо получава важната задача да върне отговора на писмото обратно в Америка. По пътя го очакват не по-малко трудности, но той завършва успешно и тази своя мисия.

Жестоко убийство на майка и син в Кърджали

2011-01-22T20:43:00.000+02:00

http://www.dnes.bg/crime/2011/01/22/17-godishniiat-sin-izvyrshil-dvoinoto-ubiistvo-v-kyrdjali.109392

Моралният съд да се свика! Какво е накарало 17-годишно момче да убие по жесток начин майка си и да посегне на живота на по-малкото си братче? Това не е агресия, а чудовищност. Каквото и да се е случило, независимо колко голяма драма и нещастие е, било ли е причина да убие жената, която го е отгледала, възпитала и обичала 17 години от живота му. Какво се е въртяло в главата му, гледайки ужасения поглед на невинното малко братче - какво е сторило то, та да го отнесе? Момче, имаш ли сърце? Земния съд няма да ти е достатъчен! На този свят никой няма да може наистина да осъди това момче, но никъде няма да бъде оправдан, независимо от причините за убийствата. За такова безсърдечие и жестокост присъдата е сто пъти по-тежка от стореното. Ръцете на 17-годишното момче завинаги ще останат опетнени с кръвта на близките, всеки път щом затвори очи, ще вижда ужасяващите убийства и всяка нощ те ще са в сънищата му, побърквайки го, убивайки го бавно. Резервацията в най-жежкия кръг на ада вече е направена. Злото удържа победа. Докога?

The Mail Pigeon Kolio

2011-01-11T20:54:00.001+02:00

Първа част от комикса, посветен на гълъба Кольо.
Създател: Йовелина Зинкова
Идеята е осъществена с помощта на: Виктория Димитрова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: Кольо тръгва с важно писмо от Америка, преминава през множество препятствия, но успява да го достави в България навреме.

Там

2011-01-08T22:29:00.000+02:00

Понякога просто затварям очи и съм там! Къде ли? Няма значение. Обичам да отскачам до Лондон за една разходка по главната улица или за слънчева баня на някоя от големите зелени английски поляни. Преплувам океана, за да отхапя малко от нощния живот на Голямата ябълка. После с коктейлче на плажа в Маями. Не! Аз съм рок звезда, разбиваща се пред богоговеещата публика. Или художничка, улавяща хорските очи. Аз съм влюбена. Щастлива. Различна. Аз съм всяка. Там.

Добре свършена работа, Дядо Коледа!

2010-12-27T23:08:00.001+02:00

http://www.youtube.com/watch?v=2-jcjKNU_pw

Силата на молитвата

2010-12-24T22:57:00.000+02:00

Често се моля, но рядко молитвите ми звучат толкова истински и от сърце както на Бъдни вечер. Събрани около масата, усещам как цялото ми семейство се моли за едно и също, с всяка нова дума, отправяме едни и същи благодарности и желаем еднакви неща. Тази вечер всяка дума придобива смисъл и живее.
Нека пак да сме заедно.
Нека обичаме.
Нека даваме и даваме.
Нека се усмихваме и бъдем щастливи.
Нека и другата Коледа да бъдем отново заедно.
Следва голямото БЛАГОДАРЯ. Благодарим за радостта, за успехите, за трудностите, за победите и малките поучителни загуби. Благодарим за тази специална вечер и за дара - да сме неразделни.
Отправяме молитва в навечерието на Коледа. Нека светлината на празника озари сърцата и животите ни.

Коледни дивотии, купони, рок концерти и сини лампички

2010-12-11T21:21:00.000+02:00

Тази седмица реших да го ударя малко на живот, да потърся коледния дух. Купих си билет за коледното парти на гимназията ми - традиция ми е да ходя на всички училищни купони. Появих се аз в клуб ШОК готова да се разбивам цяла вечер, но не ми бе писано. Не знам къде изчезна желанието ми за купонясване, но очевидно вече го нямаше. Май партито не беше моето място. Компенсирах изгубеното време с една разходка под коледните светлинки в центъра, обожавам сините лампички, които висят над улиците. Вървя под тях и ги гледам ли, гледам, докато редицата не свърши. И после пак минавам, за да се повторят миговете коледна радост.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.

Коледни дивотии, ден първи

2010-12-02T12:01:00.000+02:00

Оле, я стига сте хленчили и сте се депресирали всички! Часът е 12:05, на 2 декември, сложила съм си червената шапка на Дядо Коледа, взела съм гирляндите и съм готова да украсявам! Мисия "Коледни дивотии" е в действие, време е за документиране на тази Коледа, защото съм решила да бъде специална и готина (макар все още да не съм съвсем сигурна как точно ще стане). Ще вкарам малко коледен дух в тежкото и посивяло ежедневие, поне това мога да направя, нали? Омръзна ми да се случват все лоши неща, да се говори само за тъжни събития, да се мисли само за нещастието. Стига вече, светлината е насреща ни! Туко-виж съм свършила нещо полезно идните дни, открила съм нещо ново или най-малкото съм си направила удоволствието да се насладя на прекрасния светъл празник на пълни обороти. Очаквайте....абе не знам какво да очаквате, но се надявам всички накрая да сме щастливи и доволни. Нека Коледните дивотии започнат СЕГА!

Принцът

2010-11-19T21:07:00.000+02:00

Все чакаме Принца на бял кон. Чакаме...и чакаме...Ще дойде ли някога изобщо?
Със сигурност няма да се появи на бял кон - поне не в реалния свят и в 21 век изобщо. И може би няма да е толкова чаровен и няма да има дълбоки сини очи, може и да няма свое кралство дори, но това няма да значи, че не е принц. Но май и ние, момичетата, не сме принцеси или пък работливи благороднички, с чието положение е било злоупотребено (Пепеляшке, оставаш си ненадмината в категорията!). Нямаме безграничната доброта, желанието да четем книги и не всички извисяваме божествен глас, докато разтребваме къщата. Но това не ни пречи да имаме изисквания за принцове, херцози и аристократи. Вдигаме летвата, очакваме някой безпогрешен момък да се появи, да се влюбим от пръв поглед и любовта да ни озари. В повечето случаи обаче Принцът не е на бял кон, ами е пеша. И няма кралство, няма дори провинцийка или замъче. Но пък е добър и достоен. Но НЕ! Ние искаме Принца! Не простосмъртно момче. Искаме съвършество и финес. Знаем, че никога няма да намерим идеалната половинка, която толкова искаме, но никога няма да спрем да я желаем и тайничко да се надяваме за нея. Искаме любов като от приказка. И чакаме...Заслужава ли си? Ако някой е срещал Принца, да звънне и да ми каже струва ли си чакането.
(Съвсем възможно е да следва продължение...)

За вярата на един учен

2010-11-17T21:18:00.000+02:00

За вярата на един учен...

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа.А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Източник:http://misliicitati.hit.bg/index.html

Бели листи

2010-10-02T22:42:00.000+03:00

Бели листи.
Спомени - прашни, извехтели слова,
носещи миризма на нафталин и малко сълзи.
Хора, които идват, отиват, профучават край мен.
Музика и някой лалала пей.
Истини тихо спотайват се в някой ъгъл.
Прехвърчат пак думи в агресивна престрелка.
Романтична сцена. После весел смях.
Шум на вълни, нощно небе.
Замечтан поглед. Надежда, молба.
Разочарование, носталгия, малко тъга.
Някоя дума опитва се път да пробие.
Речници и книги стоят на опашка.
Настоящето с бъдещето си говори
за планове разни и други неща.
Тупам нервно с крак по пода.
Хора, маски, типове, клишета.
Прошепнати няколко откровения.
Тишина.
Не за всичко има думи,
но затова пък има красноречиви бели листи.

Септември. Джаз.

2010-09-26T13:05:00.000+03:00

Почнах да пиша есе за джаза. Но прозвуча толкова изкуствено. Зарязах го. Затропах ядосано с пръсти по бюрото. Пуснах си джаз и се облегнах на стола. Замислих се.
Какво изпитвам, когато слушам джаз? Никой няма представа, аз съм единтвената, която знае. Джазът се чува по един и същи начин от всички ни, но се усеща по напълно различен. Той извиква емоции у мен, които никога не съм знаела, че са били скрити някъде дълбоко в сърцето ми. Джазът намира новата мен, живееща в друг свят, пропит с меки звуци и медени гласове. Той е моят билет за непознати страни, оръжие срещу всички злини и обиди. Храм на изкуството, съхраняващ най-чистите човешки чувства. Джазът е прозорец към света, който трябва да се стремим да достигнем. Път към Свят изпълнен с много любов, пламенни чувства и силни емоции. Свят на спокойствие, извисеност, искреност и непокорност.
Слушам и вярвам на джаза. Ще достигнем този свят, ще намерим спокойствието. Слушам и откривам вдъхновение, срещам любов. Чувам как листата падат, сменям песента и огънят играе в камината, нова мелодия – нова картина. Когато слушам джаз, сме само аз и той в момент на пълно откровение. Той е прожекторът, който търси и открива мен. А аз се нуждая от джаза, той е част от мен, от ежедневието ми, той има душата ми...Освен душата ми си има и свой месец – септември. Месец, в който картината на желания свят е по-ясна отвсякога; чувствата са най-наситени, а есенните картини са красиво създали мелодия. Септември. Джаз. Моята душа ликува.

Да обичаме себе си + Правила за човешките същества

2010-09-12T21:27:00.000+03:00

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

Ето моята тайна .Тя е много проста :
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот

Източник: http://izvorite.com/

Музика и есенни дни

2010-09-01T20:54:00.000+03:00

С пристигането на септември навън задуха студеният есенен вятър, но аз ви рпедлагам песен на моите любимци - Chicago. Гарантирам ви, че ще ви накара да забравите студа и тежестта!

http://www.youtube.com/watch?v=HlBQiHtCZk4&feature=related

Честит рожден ден, Raise Your Voice!

2010-08-23T21:51:00.001+03:00

1 година, 54 публикации, 13 последователи, още повече четящи и много други съпричастни с казаното, приемащи го и борещи се тяхната дума да бъде чута. Преди 1 година блогът се състоеше от един пост, много идеи и премного мечти. Сега блогът отразява живота ми, мислите ми, всичко! За 12 месеца аз писах за себе си, за най-добрите си приятели, за враговете ми, за хората, които ме мразят, за тези, които обчиам и не харесвам, за познатите и непознатите и разбира се - за читателите, които се надявах да растат с всяка изминала публикация. Блогът е като дневник за мен, така че когато го четете, смятайте, че сте стъпка по-близо до мен. Знайте, че съм ви доверила нещо лично, което се е откъснало от сърцето ми.
Когато се върна към лято 2009, си спомням създаването на блога. И от този ден сякаш нещата започнаха да ми се случват. Този ден бе сякаш началото на моето лято. Сега всичко продължава. Не знам какво чака зад ъгъла, но разбера ли, обещавам ви, ще ви кажа веднага. Вие навити ли сте за още една година заедно? ;)

P.S.: Благодаря на най-добрата ми приятелка - Виктория, за усилената работа върху дизайна на блога, за да изглежда той толкова прекрасно за първия си рожден ден!

Децата на небитието

2010-08-17T22:23:00.000+03:00

Някои родители са горди с децата си. Тогава те си представят как един ден малчуганът им ще бъде велик човек и имат големи очаквания за него. Някои деца се гордеят с родителите си. Знаят, че мама и тати имат големи възможности и точно тези възможности ще ги уредят добре в живота. А какво става с децата, които нямат майка и баща? Кой се радва за тях и обмисля тяхното бъдеще и на кого се надяват те? На възпитателите ли? Да бе.
Сиропиталищата са едно нещастно място, извинение за някакъв начин на живот. Децата там могат само да съществуват. Още с изоставянето им в дома, те вече стават никои, приобщават се към тълпата озверели хлапета. Попадайки в света на мизерията, децата знаят само настоящето и губят бъдешето си. Тях ги очаква само общото. Нито едно хлапе там никога няма да бъде личност, то просто ще бъде поредното лице. Нито едно от тях няма да се похвали с талант, защото няма кой да го открие, насърчи и развие. Те живеят в почернял от беднотия дом, ходят в глупаво училище и никога няма да имат шанса да отидат в добър университет. В тези домове се подготвят просто нови бройки общи работници. Току-виж съм познала някое от децата тази есен, докато чистят улиците от окапалите листа. Тъжно е, че те там никога всъщност няма да изживеят детство. Никой няма да им купи играчка за рожденния ден, никой няма да ги заведе на море през ваканцията, да ги изведе на ресторант на празник. Те никога няма да се издигнат сред хората, защото те са прогонени от обществото. Те са прокълнати, които съществуват в прокълната страна, а когато са сред хора, биват отбягвани и отритвани. Обществото ни е виновно, че не помага на тези деца, че не работи върху тях. Те могат да бъдат всякакви, от отговорниците зависи какви ще ги възпитат да бъдат. Могат да са като вълци, но могат да бъдат и добри, само да имаше кой да ги научи на това. Но дори работещите, които изкарват по цял ден в дома, не се итнересуват от тези хлапенца. Те само викат, изпадат в истерии (поздрави на г-на от дом "Асен Златаров"), бият и насаждат омраза. А не това е примерът, който трябва да се дава на едно дете.
Обществото трябва да бъда отговорно относно случващото се в домовете за деца. То трябва да изисква квалифициран персонал, добри учители за децата и повече контакти,да им даде възможност да навлязат в обществото, за да му бъдат от полза. Огледайте се бе, хора, не виждате ли, че изпращате много деца с потенциал в изгнание, от което никога няма да се върнат. Дръжте се като истински българи и се застъпете за онези, от които всички се отказват.

1 усмивка = ?

2010-08-12T14:47:00.000+03:00

Тъкмо се върнах от дома за деца, където бях заедно с доброволците от клуб Юнеско. Макар че бях много предубедена, посещението се оказа нелошо. Малкият принц е прав, казвайки, че децата са тези, които обясняват сложните неща на възрастните. Колкото по-малки са децата, толкова повече истини казват. Тези от сиропиталището определено имаха на какво да научат много хора, а именно, че най-ценното и същевременно безплатно нещо, това е искрената усмивка. Но проблемът е, че колкото повече имаш, толкова по-малко искрени усмивки притежаваш , следователно се оказваш доста беден. Хлапетата от дома за деца обаче не се интересуват колко пари имаш, дали си с хубави дрехи, оригинална чанта на Луис Вютон, оправяш ли си веждите, носиш ли грим. Те се интересуват от теб, те се радват на присъствието ти там, в двора, за 1 час от живота им. А може би и най-веселият 1 час. Тогава няма възпитателки, няма делене на играчки, няма пренебрегване. Има просто една приятелска игра. Щастие, че за първи път не са пренебрегнати; че някой е отишъл, разтворил е обятията си и е казал: "Ела да те гушна". Това е щастие! И всяка усмивка днес беше скъпа, прескъпа.
Отивам да си преброя усмивките и бас ловя, че ще съм най-богатата вече.

Planeta Derby 2010

2010-08-08T21:07:00.001+03:00

В петък Планета Дерби взриви моя град. Да, поп фолк певиците, от Преслава до Малина, се изсипаха на стадиона ни и пяха до късно. Не пропуснах събитието. Даже танцувах, виках и пях с пълно гърло. Забавлявах се и то как! Но най-накрая, през нощта, хапвайки късната си вечеря, се замислих. Ок, направиха супер купон на стадиона, разнообразиха лятото ми, но всичко приключва до там, до доброто изкарване. Чалгата е музика, с която не можеш да живееш, с нея не можеш да ставаш и лягаш, да се влюбваш и да преодоляваш раздели. Не можеш и да пишеш блог. Поп фолкът ни е нужен само в дискотеките, когато "Па-па-па-палатка" е кулминацията на вечерта, купонясващите са като изригнал вулкан от емоции и подскачат в екстаз. Но напуснат ли дискотеката, вече са забравили дори кои песни са чули.
Та тази нощ се замислих какво ли им е на чалга певиците. Те излизат на големите, пълни стадиони. Но на седалките рядко седят фенове, а почти винаги просто една тълпа, търсеща зрелища. Сган, която следполуголите каки и бляскавите фойерверки, ще се изнише през изхода и скоро ще забрави дори че е била на такова събитие. А когато певиците махнат грима си, изкусителните дрехи и станат просто нормални момичета - какво им остава тогава на тях? Музика? Изкуство? О, не, в никакъв случай, тяхната музика не е истинска. Текстовете не са техни, а и дори да са, те са безсмислени, разкриват низки желания и мимолетни афери. А ако приемем, че тяхното изкуство, музиката, показва какви са те самите... Това ли е изкуството ви, дами? Това ли е вашата музика? Това ли сте вие? Красиви доста богати жени!!! Но заслужава ли си да бъдеш това, та и за 5-6 хиляди лева на участие? Струва ли си да се показваш на другите като такъв, какъвто не си, да бъдеш скандален и доста често оплюван само заради заплатата. И най-лошото, заслуажва ли си да подмамваш младите момичета, фенките, които по цял ден гледат Планета, да бъдат същите като любимките си от екрана? Да им подражават от грима и прическата до поведението. Да, понякога поп фолк певиците са идоли. И от чалга певиците, преминах на нас, хората, слушащи музика. Ние можем лесно да спрем влиянието им върху нас самите с няколко въпроса. Когато чуете чалга песен, запитайте се: "За какво ми напомня тя?", а след това си пуснете Стинг и поставете следващия въпрос: " Какво ми казва той?" .Със сигурност ще научите нещо от него.

Пътешественичка

2010-07-29T00:34:00.000+03:00

Всеки ден, всеки Божи ден аз се връщам на едно и също място - Англия. Все още не мога да й кажа "Сбогом" и да я оставя зад гърба си. Първия път споменът настигна бързия самолет, намери ме на огромно разстояние от Острова и оттогава ми е неотлъчен спътник. Така и не седнах да запиша впечатленията си от Англия. Всеки ден се сещам за главната улица на Лондон. Огромна улица, тълпи от хора и сред тях си ти. Чувстваш се в едно с останалите, но същевременно и толкова различно, открил нещо ново. За първи път се срещаш с дух, непознат до сега. Свобода, чувство, сякаш всичко е възможно, дори си мислиш, че можеш да пребориш гравитацията и да литнеш към небето. А небето не винаги е лазурно синьо. Често има облаци и дъжд. Но и дъждът е мек ( за разлика от студa, който сковава всичко нощем, но тогава си имаш топло юрганче и купища хубави изживявания, които да те сгряват). Морето е синьо, хвърчилата в небето - пъстри, а пясъкът - златен. Поляните са големи и зелени, перфектни за дрямка или дълго мечтание. Можеш да тичаш по тревата и да усещаш свободата, защото там можеш да бъдеш който си поискаш. Това е предимството на новото и непознато място - можеш да му се покажеш в светлина, непонятна на никого преди.
Споменът не иска да пътешества, на него му харесва при мен. И сега, в нощта, аз пак тичам по зелените поляни, преминавам през пълните с коли пътища, седя на морския бряг и преборвам гравитацията по лондонските улици.

Пъзел

2010-07-20T22:23:00.000+03:00

Всеки човек е частица от пъзел. Така срещайки се с някого, този човек може да открие своята съседна частица, с която да създадат една картина – семейство или пък приятелство. С тези схващания ние очакваме да намерим индивид, който идеално да ни пасва, а всъщност това е невъзможно. Всички разбирания, че веднага двама човека могат да се разберат без проблем и всичко да върви по мед и масло е просто един мит. Няма такова нещо като частите на пъзела, които се събират безпроблемно. В реалния свят е точно обратното. Докато свикнеш с един човек, ти трябва да направиш компромиси, да се промениш поне мъничко – понякога се налага, а и той самият да обмисли някои от действията си. Но никога един добър старт на връзка не гарантира доброто плаване. А понякога трудностите в началото не трябва да ни откажат от надеждите за попътен вятър по-късно в пътешествието ни. Всичко зависи от нас - дали ние имаме желанието да приемем някого в живота си и дали искаме да бъдем приети в нечии живот. А голямата картина, която се създава от обединението на няколко човека, тя е истина, но трябва да вярваме, че можем да се напаснем спрямо другите. А след това времето ще покаже резултатите.

Истина

2010-07-10T22:49:00.000+03:00

Истина

По-близо или по-далеч сме?
Мостове или стени строим?
Говорим? Слушаме? Не, ние винаги мълчим.
Обичаме - на думи.
Мразим с дела.
Доверяваме се никому.
Живеем за деня.
Заедно сме, но всъщност сме сами.
Протягаме ръка за удар, не подкрепа.
Сломяваме мечти, щастие, надежда.
Далеч сме.
Стени дебели ний строим
с прикритата надежда
мост към някой друг да изградим.

Стъпка по-близо до Англия [ 2 Част]

2010-06-26T23:05:00.001+03:00

Стъпка по-близо до Англия [ 1 Част]

2010-06-26T22:20:00.000+03:00

O, Англия, как липсваш ми не знаеш!
Но в мислите ми честичко витаеш!
Хаха, Англия бе едно голямо приключение за мен. Различни хора, различни порядки, всичко бе различно от това, което съм виждала в България. И беше невероятно. Къщите, сградите, поляните, дърветата бяха като магия за мен, опитвах се да ги запомня с всяка малка подробност, опитах се да запаметя всяко усещане и гледка. За да видите и вие Англия, през моите очи, хвърлете поглед на долните снимки. Направени са от мой добър приятел - Кито Китев, с когото пътувахме и се възхищавахме заедно.

The journey is about to begin....

2010-05-28T21:28:00.000+03:00

Да, истинско пътешествие! Точно утре, точно аз ще отпътувам за Англия, яко, а? Най-накрая ще видя малко света и ще опозная останалите. Никога не съм пътувала със самолет, дали е страшно? Сигурно е много красиво. А колко ли е прелестно в Англия...Лондон...Норуич....
Мечта!
Но сега няма време за приказки.
Време е за полет.

Талантите превземат Raise Your Voice

2010-05-04T21:28:00.000+03:00

Здравейте!
Отново връчвам микрофона на талантливите ми приятелки. Този път рисунките са от Вени Димитрова (първата рисунка) и Сева Петрова (втората рисунка - аз като комикс героиня). И двете са страхотни, момичетата са много надарени и си знаят работата. ;). Поздравления от мен.

Това е, който го може, си го може.

Money, money, money - always sunny in the rich man's world

2010-04-24T22:04:00.000+03:00

Искам пари! Купища пари! Ще ги харча стратегически. Ще си купя всички книги, които толкова искам; ще ходя по моловете през уикендите, където ще опустошавам магазините, ще организирам скъпи партита и околосветски пътувания и ще правя по хиляда лева сметка в кафе Набу...
Докато си мечтаех за всичко това, караници ме изтръгнаха от бляна ми. И парите пак ме връхлетяха. Но този път не като блажен живот, а като проблем. Парите са златен ключ, но често и непреодолима спънка. Хубаво е да пътуваш - ето това е ключът. Но е жалко да не знаеш къде се намира Египет. Чудесно е да срещаш нови хора. Но е глупаво да ги отблъскваш с наглото си поведение.Парите могат да ти дадат много, но и да ти отнемат още повече. Защото точно "зеленото" ни прави по-превзети - та кой би ни отказал ако сме влиятелни? Ставаме по-безочливи и губим морала си, готови сме да срутим всичко, изправило се на пътя ни. Потъпкваме всеки безпричинно. И за какво е целият този блясък и самочувствие? Това е просто атрактивна фасада, прикриваща прогнилите души. И богатите са били наранявани, но те са си отмъщавали - по-щастливи ли са били след това? И богатите са се карали с родители си и са им правели напук - по-обичани ли са се чувствали така? Единственото истинско нещо при тези хора са марковите дрехи.
Така че, когато срещнете богат човек, не му викайте - той е слушал премного, не му се подмазвайте - той има достатъчно последователи, просто бъдете съпричастни. Не си струва да си продадете душата за измамните пари, нали?

Пътека

2010-04-16T22:03:00.000+03:00

Пътека
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Деца!

2010-04-01T20:22:00.000+03:00

Обикалям, наблюдавам ги, размишлявам, обсъждам, цъкам недоволно с език. Над какво мисля ли? Хората казват, че нещата се променят - начинът на живот и ценностната система. Всъщност промяната е факт, сега вече тя се развива и живее. И така, випускът преди моя си мислеше, че ние ще сме прости и кухи, а ние си мислим, че випускът след нас ще е ужасяващ. Кой е прав и кой е крив ли? Истината е някъде по средата. Промяната в нас, децата, е голяма - по-имформирани сме, по-отворени сме, но и искаме по-скоро да започнем да живеем, да навлезем в деня на по-големите. По този начин пропускаме стадии в развитието си, но все пак тичаме към невъзможния за нас живот. Но пък идеята за випуските показва друго - винаги има баланс между хората, бързащи да пораснат, и другите. Независимо колко години минат, влезете ли в училище, ще се срещнете със същите проблеми и същите разделения. Просто подрастващите ще се итнересуват по-малко от тийнейджърски списания и готини актьори и повече ще искат да опознаят заобикалящия ги свят - ще правят грешки, ще се ядосват, ще се учат, пак ще правят грешки, докато...не се поучат.
И все пак, защо се тревожа толкова? Все пак сме просто деца.

И Raise Your Voice разцъфва!

2010-03-28T19:15:00.000+03:00

Благодарение на най-добрата ми приятелка - Виктория, която рисува невероятно, блогът се сдоби с няколко картини само и единствено за него! Благодаря ти, Вики! Ако и някой от читателите изявява желание да сподели личното си творчество тук (независимо дали рисунки, есета, снимки или каквото ви вълнува), може да драсне имейл на bella_ryv@abv.bg . Микрофонът тук е колкото мой, толкова и ваш! Ето рисунките:

А когато нямам вдъхновение....

2010-03-14T20:49:00.001+02:00

Не съм машина за есета. Ще ми се да можех да пиша и докато спа, но... не мога! Всъщност този блог ме накара да пиша по-често и това ме радва. И все пак забелязвате, че се случва по-дълго време да не пиша нищо...както и сега. Какво се случва ли? Липса на вдъхновение. След цял ден тревоги, ядове, радости и всякакви настроения понякога е трудно да седнеш на компютъра и да напишеш шедьовър. Понякога последното нещо, което ти се ще да направиш е да седнеш и да пишеш. Защото ако седна да драсна някой ред тук след тежък ден, разликата в есетата ще е грандиозна. Когато пиша, се опитвам да бъда искрена. А не мога да възхвалявам, когато ми се спи. Или пък да бъда обективна, когато съм влюбена. Понякога мълчанието в блога показва забързаното ми ежедневие. Всичко минава покрай мен и не се усещам как е приключила седмицата, а аз не съм публикувала нищо в блога. В училище се срещам с хора, които харесват Raise Your Voice и изказват мнението си за него - това много ме радва и топли сърцето ми; приятелките ми се притесняват ако по-дълго време не съм пускала ново нещо тук. Страшно е да не разочаровам толкова много хора. Щом някой ми сподели, че е чел блога ми, това за мен показва не само че е имал свободно време, а и че се заинтересувал, даже може би моята гледна точка му се е харесала и той мисли по същия начин.Аз виждам в този човек съмишленик. Така е...когато нямам вдъхновение превръщам листа в дневник, за да пиша...пък дори и най-глупавите мисли, дори впечатлението от някоя картина, споменът, обвзел ме от някоя гледка или чувството, което напира в мен, когато чуя хубава песен. Блогът не е само място за официално говорене, а и за споделяне на истински впечатления и чувства, та дори когато нямам вдъхновение. ;)

Книжки, мишки, ферми и резюмета

2010-03-04T19:46:00.000+02:00

В момента чета Клетниците, съкратено издание, разбира се. И точно това ме притеснява - че е съктратено. Лоша работа, вече почти не четем. Предпочитаме съкратени издание на книгите - никой няма да се захване да чете книга със 200 страници, разказваща за събития от преди 2 века. Това ни е проблемът на нас, младите - можем да прекараме часове в гледане на телевизия, глупаво клюкарстване или окопаване на интернет фермата ни във Фейсбук, но не можем да прочетем една стоийностна книга. Навик ни е да искаме да изкараме съществената информация и поуката още с прочита на загалвието. Не четем книги в продължение на дни, предпчоитаме филма - толкова по-лесно е, а и като знаем, че в него чуастват звезди като Робърт Патинсън или Ева Лонгория...как да устоим?!?! Книгите стават по-тънки, по-банални и по-предсказуеми, за да можем без проблем, съвсем бързо, да разберем идеята. Страшно е, че може би някой ден ще четем само резюметата на книгите и ще казваме: "А ти да знаеш какво интересно резюме прочетох...". може би някой ден и това есе ще изглежда твърде дълго. За сега се радвам, че има хора, които в училище носят дебели книги и четат ли четат през междучасията. Радвам се, че поне някой хвърля око на есетата в блога. А ако четенето остане в историята, то ще трябва да превръщам Raise Your Voice в следващия YouTube.

Таланти

2010-02-25T18:03:00.000+02:00

Не е хубаво да дърпаш дявола за опашката, казвайки, че не те бива в нищо. Срещам такива хора - добри в много неща, но все пак недоволни, защото си мислят, че не са талантливи. А осъзнаваш ли в колко аспекти можеш да бъдеш талантлив? Талантът е дар. А ако говорим за дарове, то опциите са много.Да си даровит не е само да можеш да пееш, да рисуваш или пък да танцуваш. Това е да имаш възможности - дар е да си умен, да ти се отдават лесно науките. Дар е да можеш да организираш някакви мероприятия например! Но най-големият дар е този, който е заложен в характера ти - качествата, които притежаваш. Търпимост, благородство, обичливост, искреност, преданост и всиччки други добри черти,за които се сетиш. Този дар е за уважение! Дори да си следващия Айнщайн, никой не би те признал, ако си надменен. Дори да пееш като Лили Иванова, никой няма да те поздрави, ако си злобен и не си го заслужил. Така че не се оглеждай настрани - не е нужно да си отличника на класа, за да бъдеш уважаван и да бъдеш даровит. Всичко е в теб!

Есе за любовта

2010-02-14T22:21:00.000+02:00

Честит Свети Валентин! Обичайте искрено и безвъзмездно!

Есе за любовта

Някой да ми каже как се пише за любовта! Да я възхвалявам ли? Да я обичам, да я мразя или да съм разочарована от нея? Да бъда влюбена или нещастна в това есе? Да съм с розови очила или пък да бъда далекогледа? Какво е любовта? Размишлявах, наблюдавах и направих някои изводи. Любовта е различна за всеки. Ако си я търсил и чакал, бленувал си за нея, тя се появява в най-прекрасния си вид. Страдал ли си, забравяйки безбройните безсънни нощи, тя е сладкият пристан. Нещо в теб трепва, когато видиш избрания човек, тогава Любовта е най-новото приключение за теб. За твореца тя е вдъхновение. За математика, който решава задачи и мисли логически и рационално, Любовта е новата променлива в уравнението му. За тези, които имат малко, тя е единственото чудо.
Но Любовта е и изпитание. Тя очаква да дадеш всичко от себе си, без да искаш нищо в замяна. Да обичаш човека отсреща с добрите и лошите му страни. Любовта иска да вярваш в нея дори когато не я виждаш, както вярваш, че има тъмнина и студ. Тя те учи да не завиждаш, да не се гордееш, да не се превъзнасяш и да търсиш винаги истината. Дава ти задачи, трудни и наглед неразрешими; загадки, незадавани преди; поставя препятствия, дълги трасета от пустота, преди щастливия финал – решен ли си да тичаш, или ще се откажеш още на старта? Любовта може би те среща всеки ден, но ти забелязваш ли я? Тя те поздравява всяка сутрин, а ти нея? Любовта не винаги е очакваната, но винаги е незабравимата.
За мен любовта е промяна, за непознатия може да е ново начало.
А за теб?
Любовта е различна, но ни учи на едно – да обичаме.
Ето го началото на пътя до нея.
Готов ли си за всичко това?

Гръмотевицата предвестител

2010-02-12T22:13:00.000+02:00

Пиша секунди след като чух гръмотевица! Най-накрая гръмотевица! Може би се чудите защо се радвам толкова много, че чак пиша в блога. Гръмотевиците и светкавиците винаги ми напомнят за лятото, когато от време на време започват проливни, поройни дъждове...с гръмотевици. Лятната буря е интересна, а и след нея става приятно хладно. След това отново се стопля и лятото продължава на пълни обороти. И сега, когато чух тази гръмотевица се сетих за лятото. След всички тези снегове, поледици и реки от разтопен сняг и киша гръмтоевицата ми подсказва, че идва топлото. Заспивам с вяра в скоро идещата пролет. Сбогом, зима!

2010-02-08T19:19:00.000+02:00

Ах, тези временни заблуди, те са най-опасните. Мислиш си, че трябва да дадеш всичко за нещо, да го постигнеш на всяка цена, а всъщност то не си струва. Най-простият пример е жестоката борба за оценки. Човек би дал душата си за една шестица на класна работа. А защо ти е все пак тази шестица? За да покажеш един ден хубава диплома и никакви знания. Тъжно е, че всички се хвърляме на това, което блести, но не е злато. Атрактивното, онова, което бързо се постига и бързо се забравя, е нашата любов. Предпочитаме да блъскаме всеки ден по няколко часа във фитнеса, за да изглеждаме добре, но не бихме посмели да прочетем една книга, за да станем по-мъдри. Готови сме да оплюем човек веднага, да го намразим, да му направим мръсно - по-трудно е да бъдеш жертвата, отколкото потисника. Захвърляме вярата в доброто и любовта заради насладата от лъжите за несъществуващото. Забравяме старите приятели заради нови използвачи, които могат да направят деня ни интересен. И какво става най-накрая? Оставаме без нищо, защото искаме да имаме всичко! Как желаете живота си вие - бавно към щастието или бързата забрава?

Музика и чаша мисли

2010-02-01T21:14:00.000+02:00

Понякога думите не стигат. Тогава музиката говори. Нека долният линк ви разкаже история. Оставям празния лист на вас, напишете разказаното! :)

http://www.youtube.com/watch?v=iiqeEM7JPRo&NR=1

Всеки делник има своята красота

2010-01-22T22:18:00.000+02:00

Малкото слънчеви лъчи, процедили се през тежките сивкави облаци, осветиха и обагриха в нови, щастливи цветове ежедневието ми. Снегът бе позатрупал входа на светогледа ми и бе доста скучно. Но тези дни се оглеждам и виждам нови хора, чувам различни гласове, итнересни разговори, намирам нови теми. Да, хубаво е да подскачаш по цял ден напред-назад, изпълнен с енергия и оптимизъм, да имаш желание да бъбриш безмислици постоянно и да се кикотиш за най-малката глупост. И все пак...дали само слънчевата сутрин в четвъртък е стопила снегът в настроението ми?
Всеки делник има своята красота. Аз намирам красотата на моя делник в хората около мен - познати и непознати, далечни и много близки, обични и не толкова любими. Обожавам да слушам несекващите разговори на другите - всеки разказва на своя събеседник неща, които го вълнуват, а пък слушателят е погълнат от разказа. Такива разговори са изпълнени с живот. Харесва ми да гледам как сутрин небето от тъмно започва леко да просветва, докато не достигне светло синия си или сив цвят. Приятно ми е да слушам как учителката обяснява урока, на последните чинове хората тихичко си клюкарят, а предните чинове мълчат и слушат. Има нещо красиво в тази обикновена картина. Спокойствието, нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат.
Сред хората - веднъж като наблюдателка, друг път като участничка, намерих новите цветове на ежедневието ми. Да, не бяха само слънчевите лъчи.

Проверка с трите сита

2010-01-11T19:55:00.000+02:00

Човешки гении! Мъдрост! Велики неща! Насладеет се на следващия цитат. Източник: http://misliicitati.hit.bg/index.html . Дерзайте към знанието. :)

Проверка с трите сита

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко- спрял го Сократ- Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Ами да- казал Сократ- Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита. Първото сито на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш д ами кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е сито на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи- продължи Сократ-искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм...всъщност- не особено
- Тогава- заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?

Честита Нова година!

2010-01-03T20:59:00.000+02:00

Честита Нова години, скъпи читатели,последователи и случайни минувачи! Нека 2010 бъде щастлива, изпълнена с любов и сбъднати мечти, вдъхновена и разбира се - с повече Raise Your Voice! ;)
Питате се какво ще стане тази година ли? Вчера в предаването "Горещо" казаха трудности, духовен подем, не-знам-си-какво за Бойко Борисов, разни глупости на търкалета. Но знаете ли какво казвам аз за тази година? Не четете хороскопите, не се надявайте на Ивелина Христова! Разчитайте на себе си. Понякога не е лошо да си сложите за цел недостижимото и да се опитате да го достигнете. Тръпката си струва. Минете отвъд границите на възможното, научете нови неща, разберете чуждите гледни точки, обикнете хората около себе си. Има много въможности и цяла една година пред нас! Вслушайте се в сърцето си и се впуснете в приключенията!

Незапланувано прозрение

2009-12-30T22:12:00.000+02:00

На всеки му се случва да прави планове - за живота си, за дългите ваканции, за празниците, за някой купон, та дори и за утрешния ден.И всеки знае колко неприятно е планът да се провали.
И тази ваканция аз не пропуснах да си направя мъничко планче, което обаче не се осъществи. Бях ядосана. Докато съвсем случайно днес с приятелките ми трябваше да излезем за новогодишни покупки. И внезапно най-обикновеното нещо като пазаруване преди празник беше толкова забавно. Разходката из малкия ни град се оказа най-приятната разходка за ваканцията. Незапланувана. Но с най-добрите приятелки. И ето как едночасова обиколка на гладен стомах се превърна в една приятна изненада. Нещо, на което се наслаждавах, за което бях благодарна. Колко често ни се случва да сме в компания, в която знаем, че принадлежим, че там е нашето място? Днес го усетих. Чуството, че си свързан с някого и то не формално - да сте съученици или семейни приятели, а истински. Да знаеш какво обича и мрази човекът отсреща. Да знаеш какво би го зарадвало, какво - изплашило и какво би го изненадало.Да можеш да предвидиш неговата реакция, да кажете шега, която само вие разбирате и да се смеете, докато околните ви гледат странно.
Трудно се намира място, където да бъдеш себе си.А какъв по-голям подарък от група хора, които те приемат какъвто си.
Внезапно, незапланувано прозрение. Може би най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги плануваш и очакваш. ;)

Коледа! Коледа!

2009-12-24T18:59:00.000+02:00

Бъдни вечер е, накупихте ли подаръците за любимите хора?
Тази вечер просто ще ви кажа няколко неща.
Първо, Коледа е, но не забравяйте какво празнуваме - Рождество Христово. Не се оставяйте подаръците и блясъкът на лампичките да ви подветат. Празнуваме християнски празник, подаръците са просто допълнение. Второ, говорим за чудеса, които се случват през тези дни, оглеждаме се за тях, а дори не осъзнаваме, че те се случват в самите нас, в душите ни.
Знаете ли какво става на Бъдни вечер? Небето се отваря и всеки може да си пожелае нещо. Помислете добре какво желаете вие и се борете за него. Коледа е, а на Коледа стават чудеса.
Весели празници!

Надпревара

2009-12-21T19:44:00.001+02:00

Близка приятелка ми сподели,че има няколко много важни неща за нея и нито едно от тях тя не е усвоила както трябва.Странно й е,че на другите всичко сякаш им идва отръки,а тя трябва да работи упоритоз,а да постигне желаното.
И ето аз пак се замислих - може ли един човек да е добър във всичко?Има ли такива гении,които да разбират и от математика,и от лтиература,и от немски език например?Има ли таланти,които да могат и да пеят,и да рисуват,и да свирят на иструмент?
Чудех се, гледах хората около мен и отговорът бъррзо изникна.Не.И знаете ли защо?Защото талантът е това,което ни обединява.Ако един човек може да рисува,той търси съмишленици.А ако някой не може да решава задачите по физика,търси някой физик,който да му помогне.Ние сме създадени така,че да не ни бива във всичко само защото трябва да сме си нужни един на друг,да се търсим и да има истинско нещо,което да ни обединява.Много често приятелствата започват от един общ интерес.Музика например,или пък книги,а защо не и някой спорт,или пък модата.Може да е всичко!Заради това сме с различни итнереси,заради това не можем всичко перфектно.За да ни е нужен някой, който да ни помага от време на време,с когото да можем да обсъждаме вълнуващите ни теми и който да ни подава ръка всеки път,когато се отчаяме,че никога няма да стигнем така желаното ниво на владеене на едно нещо.
Животът е училище.Не трябва да се страхуваме,че не можем нещо,защото имаме цял живот,за да се усъвършенстваме."Нямаме време" ли казвате? Вярно е,но ето го мястото на тръпката - надпреварата с времето,с другите и със самия себе си.
Готови...СТАРТ!

Гоненица

2009-12-18T19:38:00.000+02:00

Играя на гоненица със снежинките.Те се снижават плавно към мен и ха да ги хвана - бягат към светлините на високите лампи.Тичам по улицата с разтворени ръце.Чувам как снежинка се кикоти звънко зад мен.Обръщам се,но тя литва надалеч.
Снежинки.Мечти.Толкова са близки,но всъщност са много далечни.
-Няма да ни хванеш-чувам звънките им гласчета да шептят.
Студ.
-Опитай се!-продължават те.
-Несъмнено - отвръщам им.
Снежинки.
Мечти.
Студ.
Тичам.

Последните новини

2009-12-10T20:41:00.001+02:00

Обикалях си аз едно итнересно форумче, когато попаднах на няколко очеизбодни статии,които съобщаваха за заклан тийнейджър и за обесено младо момче.Напоследък включвам телевизора на новините (колкото и рядко да се случва) и слушам как две момичета са се сбили за момче- кой да знае,че момичешкият бой е толкова на мода сега.Други двама тийна се сбили и единият наръгал другия с нож.Стоя и се чудя- какво става на днешните млади хора?На нас,които сме бъдещето на България,та и на целия свят. Каква е тази омраза,злоба,агресия?!?!?Откъде?Обяснениято е доста просто-лоши семейства,лоша компания,проблемен човек, и все пак толкова закъсали ли сме,че да се избиваме.Не може ли всичко да приключи със злобен поглед,а не да се продължава с думи,а след това и с необратими действия.Чудя се,чудя се какво може толкова да подтикне един млад човек да пребие,убие някого или себе си? Да не би сега всички да са се притеснили за пренаселването на света и да са решили лично да се справят с този проблем.Не,не,това е един ужас. Страх ме е да се прибера до дома ми сама в тъмното,а "едно време" децата са нямали такива притеснения. Някога вратите на къщите са били оставяни отключени, а сега слагаме алармени системи навсякъде.Не е изненада да се сбиеш с някого, да псуваш, да говориш постоянно зад чуждия гръб,да хвърляш боклуци по улицата,да пушиш и да се напиваш като копач,да пропускаш часове и да викаш на учителите. Накъде отиваме?

Малко мъдрости от Мечо Пух

2009-12-06T19:38:00.000+02:00

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.

- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Ийори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.

- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.

- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: "Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка", и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.

Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо...

Пух можа:

- Ще отидем, защото е Четвърт - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо.
Източник: http://citati.bg
Изберете вашия ден,за да посетите приятелите си и да им покажете,че не сте ги забравили и никога няма да ги забравите! :)

Граници и грешки

2009-12-01T21:15:00.000+02:00

Голям проблем е,когато не знаем границите.Не знаем границите между правилно и грешно,между дробро и лошо.Да дръзнем ли?Да се изправим ли срещу страховете си?Да срещнем ли враговете си?Кога е времето да надигнем гласа си,да ударим по масата и да заявим всичко,което мислим?Кога от стоици ставаме жервти?Кога от търпеливи се превръщаме в хора с накърнена гордост?
Толкова,толкова много въпроси,които си задаваме всеки ден.И аз постоянно се питам нови и нови неща,а доста често старите въпроси остават без отговори.Но това,което разбрах е,че дори и да се колебаем между правилното и грешното,винаги трябва да разчитаме на себе си и на собсветната си преценка.Хората около нас никога няма да бъдат толкова обективни за нас,колкото можем да бъдем самите ние,ако го поискаме.Всичко е до самосъзнание.Ако можем да преценим трезво ситуацията,в която сме,нямаме нужда от "мъдрите" думи на някой доброжелател.Най-важното е да не се доверяваме на чуждите съвети и на чуждите "акъли" ,защото те често ни насочват към грешното решение.
Цял живот ще се питаме,ще се колебаем,ще търсим границите.Не можем винаги да сме безгрешни,но трябва да не повтаряме грешките си.Това е!С вяра в нас самите-така трябва да преминем през трудностите.

Думи,думи,думи

2009-11-27T20:41:00.000+02:00

Обичам да говоря и да ме слушат,обичам да ми говорят и аз да слушам.Но често аз мразя думите.Не всички обаче,а само лъжливите,злобните.Когато някой се прави на мъдър и говори неща,които не мисли и не изпълнява,не зачитам неговите думи.А ако познат говори против някого,защото го вижда като конкуренция и злобата му е голяма,аз не чувам,за мен той мълчи.Човекът,който уж говори,а всъщност нищо не казва, е ням.Онзи,който казва "Обичам те",а не го мисли.Индивидът,зад чиято усмивка,винаги се крият задни мислии.В неговите думи винаги трябва да търся подтекста,защото винаги има такъв.Когато хората обсъждат външния вид на някого,аз чувам признания - проявената злоба е скритата им завист.Неизпълнени обещания-планове,които някой не е искал да осъществи.Комплименти-често лъжи.Обидите-най-добрият начин за похвала от другите.Добрата дума-само от най-близките.
Започваме ли да познаваме думите и с другите им значения?

Цитат от Оскар Уайлд

2009-11-21T21:10:00.000+02:00

По-долният цитат, който намерих в един хубав сайт, е от Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд. Малък цитат,но толкова красноречив, че казва нещо, за което аз ще изпиша много, много редове (а нямам вдъхновение,следователно нищо не бих могла да напиша).

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.
Източник: http://citati.bg

Истинските приятели и вещите използвачи

2009-11-15T22:26:00.001+02:00

Големият въпрос,който се върти в главата ми тези дни,е свързан с приятелството.Кога връзката ти с най-доброто ти приятелче е истинска?Има различни типове приятелски отношения.Винаги са ме удивявали две мои приятелки.Те са неразделни от началното училище,понякога си купуват еднакви неща,винаги са заедно и знаят всичко една за друга,нямат никакви тайни помежду си.Много малко хора изграждат такава силна връзка един с друг.А другия тип приятели са тези,които се познават много добре,знат какво би направил другият в дадена ситуация,знаят какво обича и какво мрази той,готови са на всичко един за друг,споделят си,но имат граница.Те не си кзват всичко,често остават недомлъвки.Аз се питам-вторият тип приятелство истинско ли е?Щом има граница между двамата индивиди,има ли приятелство?И точно чудейки се,попаднах на един трети вид "приятели" -използвачите.Те умеят да манипулират останалите,да ги разиграват,да правят схеми и планове,да ги унижават и да им гледат сеира.Използвачите могат да застанат между двете най-добри приятелки и да ги разделят,без окото да им мигне,без ни най-малко угризение.Тези "приятели" се рапзонават много трудно.Техните "добри" намерения рядко биват разгадавани от самото начало.Нужно е да се опариш,за да се научиш.Но понякога е твърде късно...Заради това е най-добре да внимаваш,когато допускаш нови хора до себе си,да не вярваш на всяка тяхна дума и да не забравяш старите си приятели.Понякога дори най-силните приятелства рухват заради намесени неподходящи хора.Така че внимавай,оглеждай се и търси истината!

Sunny sunny day, happy happy smiles

2009-11-14T15:50:00.000+02:00

Здравейте, всички!
Съжалявам за отсъствието,но през тази прекрасна грипна ваканция реших да излезна от "облепените с плакати стени на моето ежеднеивие" и...отидох до съседното село (не се смейте!) .Реших да избягам от скучната си личност,срещайки я с нови хора.Опитах се да драсна нещо ново,но не се получи-липса на вдъхновение.Твърдо решена съм и да разчупя светогледа си,защото как иначе да пиша и да ви филосовствам?!Иначе тези дни съм на всяка манжда мерудия-бутам си носа в чуждите работи,без никой да ми е разрешил,давам съвети наляво-надясно и се правя на Супермен. :)))
Но както и да е,очаквайте съвсем скоро ново включване от мен.

Исината за околните

2009-11-02T19:28:00.000+02:00

Понякога околните могат много да ни изненадат.Толкова много,че изнеадата да е сякаш удар с тиган в лцието ни,когато се събуждаме в топла и приятна лятна утрин.Например човек,който иначе се изявява като див,груб,гаден и зъл да се окаже много мил.Тогава забелязваме как той с очи търси нашите,за да ни докаже,че не е лош,но толкова рядко му се отдава случай да го покаже.Може нещо малко да "издаде" неговата доброта.Например да ни направи път,докато вървим заедно или пък да покаже някой неподозиран талант.Защото точно това,по което си приличаме,ни обединява.Много хора не обичат различните,търсят хора от своята порода и отхвърлят всички останали.А толкова често не забелязваме как може би привидно сме напълно различни,а надникнем ли отвъд маските,оставаме приятно изненадани.
Така че не бързайте да слагате етикети на хората,да ги съдите и да ги ненавиждате.Клоунът на класа,красавицата на училището,зубърчето на випуска,геният,глупакът-всеки има своята история и всяка от тях си заслужава да бъде чута. Цаката е да търсим малките следи,които ни довеждат до голямата истина за човека отсреща.

Онези малки разочарования

2009-10-30T20:51:00.000+02:00

Онези малки разочарования

Когато се погледна в огледалото,и видя,че не съм красива - това е малко разочарование.Когато получа ниска оценка на важен тест – също.Малко разочарование е ,когато дреха не ми стои добре,и когато се скарам с приятелка,и не спа до зори.Когато греша – също.Когато съ черна,зла и ужасна за всички – това е малко разочарование.
Но когато те виждам близък,далечен,обичлив или зъл,идващ,отиващ,черен и бял,еднакъв,различен – винаги ти – разрушаващ с трясък мойте мечти.Различен си,но в тълпата уви загубвам винаги твойте следи.Уж те обичам,а честичко губя надежда.Подавам ти ръка заедно да вървим,но ти искаш да водиш и ме губиш.Не виждаш ли?Не,ти си сляп.
Но аз виждам,аз виждам – от малки разочатования въобще не боли,но боли,когато на слепец зрение искаш да дадеш.

2009-10-27T19:42:00.000+02:00

Искам да ви се похваля,че вече блогът си има един последовател,за което съм много щастлива.Може да ви е смешно,но е хубаво да знам,че някой чете какво пиша и (вероятно) му допада. :))) Иначе тези дни нямам вдъхновение и време за писане,за което се извинявам.Надявам се скоро музата да ме прасне и да напиша няколко реда.Дано рядкото обновяване на блога ви липсва в нормални размери. :)))Чао от мен и не забравяйте-peace,love and Raise Your Voice!

Липсващата частичка

2009-10-23T22:06:00.000+03:00

Липсващата частичка

За някои хора най-важното е да преуспеят в живота и винаги да са първи,да са на върха,да ги сочат с пръст и да им се възхищават.
Такъв човек бе моята съученичка Илияна.Беше отлична ученичка,винаги знаеше много,учителите не спираха да я хвалят.И за нея това бе най-важното-да е първа в училище и да има само шестици.Илияна винаги учеше и не позволяваше нищо да я разсейва.По цял ден прекарваше заровена в теореми,непознати думи,научни и публицистични текстове,химични уравнения и какво ли още не.
Случи се така обаче съвсем неочаквано за нея,ден след ден тя като че ли започна да слиза от върха,за който се бореше неуморно и който изпълваше живота й.Нещо липсваше?Започна да получава по-ниски оценки и да се справя все по-лошо в училище.Как бе възможно това?Тя учеше по цял ден.Лягаше и ставаше с учебниците,уроците и домашните.Знаеше всичко,освен едно-какво не й стигаше,за да е отново първа и отново на върха?Каква бе липсващата частичка от пъзела на успеха?Къде да я намери?Тези въпроси измъчваха момичето постоянно.
Тя удвои учението си-напрягаше се с последни сили и учеше до късно,но без резултат.Това й причиняваше страдание и дълбоко в себе си тя се чувстваше нещастна.
Но ето,че се случи нещо,което я накара да погледне по друг начин на света около нея.
Един ден Илияна стоеше на училищните стълби.Последният звънец бе бил току-що и тя с тъга гледаше някакъв бял лист-контролната й по български език.Беше получила слаба оценка.Как го позволи?Как!Илияна стоеше отчаяна и гледаше провала си.
-Коя е липсващата частичка?- запита се сама на глас.
-Може би е нещо съвсем видимо,но на което не си обръщала внимание.Нещо толкова важно,но и толкова банално -отвърна някой пред нея.
Илияна отмести поглед от листа и видя едно момче.Бе с бледо лице и много красиви пронизващи черни очи.Атанас.Беше по-голям от нея,момичето го бе виждало по училищните коридори,говорели са си,но какво значение имаше това в момента за нея.
-Какво искаш да кажеш?-попита Илияна.
-Понякога нещата са по-прости,отколкото изглеждат.Не всичко в живота е решаване на задачи и учене на неправилни глаголи.
-Да се учи-това е най-важното!
-Да,но училището на живота ни учи на също тлкова важни неща,колкото и гимназията.
-Не казваш нещо съществено - отчая се Илияна.
-Даже казах много – рече Наско и се отдалечи. –Чао и успех!
Илияна се изсмя иронично.По пътя към дома си,а и след това тя мислеше само за думите на Наско.Или по-точно за самия него.Черните му очи още бяха впити в нея и я омайваха.Топлият му глас се бе запечатал в паметта й и тя постоянно превърташе в главата си лентата,когато си говореха.Само двамата.
Всеки ден в училище Илияна очакваше да види Наско.А през нощта не спеше,а мечтаеше за него.Мисълта за момчето я караше да се усмихва така,както нито една похвала не я бе карала,стопляше сърцето й като прегръдката на любим човек,очите й светеха,както никога до този миг.Илияна молеше слънцето да забави своя изгрев,за да бъде по-дълго време с Наско,дори в един измислен свят.Сега,когато го срещна,тя усети какво е да забравиш всичко.Момичето бе спряло да мисли за своя провал в училище и да изгаря в адските пламъци на своя ад всеки път,когато не се справяше толкова добре със задълженията си.
Един ден Илияна забеляза това.Бърз поглед към бележника й я накара да остане доволна-успехът й бе започнал да се подобрява.Изкачваше се към върха отново.И тогава момичето прозря коя е била липсващата частичка от пъзела,за какво е говорил Наско на стълбите.
Същия ден Илияна срещна в училище момчето,за което копнееше.Когато я видя,Наско се усмихна широко и отиде до нея.Илияна заговори първа:
-Намерих липсващата частичка.

2009-10-10T19:55:00.000+03:00

Чудя се какво ни липсва,за да се веселим,да бъдем радостни и щастливи?Чудех се,чудех се,чудех се и най-накрая се запитах дали не ни липсва благодарността?Благодарността,че сме живи и здрави.Благодарността,че сме отново заедно,че не сме се забравили и,че няма да се забравим.
Колко неща в живота си приемаме за даденост?Имаме здраве,щастие,семейството и приятелите ни са наоколо и вероятно имаме достатъчно възможности за развитие или пък идеи,за да бъдем доволни от себе си.Или поне имаме бъдещето на наша страна,което ще ни помогне да развием потенциала си.И все пак не сме доволни,цъкаме с език и чакаме нещо по-добро.Виждаме живота си сив и скучен.А какво очакваме всъщност?Любов?Тя е винаги около нас и дори да имаме "половинка" и нея ще започнем да приемаме за даденост скоро просто защото сме свикнали,щом се нарадваме на нещо,да го изхвърляме.Както като бяхме малки деца-новата играчка заменяше старата.Нямаме достатъчно успех?Не на мене тия!Дори да изкараме така дълго желаната и мечтана шестица по математика,щом видим оценката черно на бяло,сякаш първоначалната ни радост започва малко по малко да изчезва.
А какво е важното?Важното е да не приемаме всичко за даденост.Да се радваме на най-малкото подаръче,на най-дребния жест,на усмивката на непознат човек.Малките неща правят живота по-красив.Не големтие подаръци,лъжливите хвалби или пък мечешките услуги.Следващия път,когато най-добрата ни приятелка ни остави да си играем с косата й,колкото и да ненавижда това, трябва да сме благодарни.С малко тя показва много.Когато добър познат ви посрещне с широка усмивка-усмихнете му се и вие.А когато приятел ти даде нещо малко,но от сърце,дайте му най-скъпото ви.

Когато се усмихвам...

2009-10-06T20:26:00.000+03:00

Всеки път,когато се усмихвам,дали съм искрена и честна?Всеки път,когато се усмихвам,дали не искам да прикрия някоя сълза?Да скрия болка или вик,признание,молба.
Другите обичат да ме съдят прибързано при всяка моя грешна крачка.Затова аз знам,подранилата усмивка е голяма грешка.Заради нея аз съм безсърдечна,дребнава,лошата сред зли.
Когато се усмихвам,може би си спомням някой миг с теб.Закъснялата усмивка е носталгия по отминалите дни.
Когато се усмихвам,аз мечтая.Не съм единствена,нали така?Когато се усмихвам,значи съм постигнала целта,която желая.Или просто правя нещо,което обичам.Може би нечий мил жест ме е трогнал.Или пък някоя моя мечта се сбъдва.
Когато се усмихвам,без думичка аз казвам “Обичам те”,”Благодаря ти” или пък “Прости ми”.Понякога дори на мен ми е трудно да говоря.
Усмихвам ти се-разчети ме!

2009-09-24T20:19:00.000+03:00

Хей,хей!Брей,колко било измрително да си на училще и колко било трудно да ставаш рано в този студ (ах,този проклет студ).Както и да е,аз се опитвам да намирам по малко време,за да драсна нещо тук,но напоследък наистина съм заета.Но когато и да погледна-никога няма отзиви за блога.Никой нищо не ми казва нито по скайпа,нито по имейла,никъде,нищо!Така че ще помоля,който има желание,да пише едно имейлче на bella_ryv@abv.bg ,а пък дори и да ме оплюе-няма проблеми!Искам просто мнения,защото се притеснявам,че само приятелките ми четат блога. :))
Както и да е,пожелавам ви успешна година и по-топли сутрини.

2009-09-21T22:24:00.000+03:00

За какво живея?За да се докажа,за да се уча,за да обичам или просто защото не ми се умира?А защо обичам?Защото се чувствам длъжна,защото чувствам или просто защото няма друго какво да се прави,докато живея?А защо пиша в момента?Защото ми се пише,защото не искам да спирам или просто защото няма друго какво да се прави,докато живея,обичам,уча се,доказвам се и не ми пука за смъртта?

2009-09-20T13:22:00.000+03:00

Следващата статия е чудесна и препоръчвам всеки да я прочете (много по-добре отколкото аз да ви философствам ).

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! - Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

2009-09-15T16:23:00.000+03:00

Ето-дойде 15 септември,но нека не провесваме нос!Започва училище!Отиде си най-хубавата част от годината,но...Остават ни около 9 месеца и половина училище...грубо сметнато.Като махнем уикендите,ваканцийте,празниците,дните слез празниците и дните след ваканциите,изпращането на абитуриентите и...всичко изглежда много по-добре,нали така?
В началото на всяка година аз си поставям някаква цел,пожелавам си нещо и през цялата учебна година се боря за него.Време е.Make a wish! :)

2009-09-13T21:45:00.000+03:00

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .
Майка Тереза

2009-09-10T15:24:00.001+03:00

Колко лесно е да ме направиш щастлива и колко лесно е да ме направиш нещастна.Дали двете неща не са свързани?

Rainy Day

2009-09-06T19:08:00.000+03:00

Навъд дъжът вали,а аз скучая у дома.А какво бих могла да правя в студен неделен късен следобед?Разбира се,сядам на компа,пускам си музика,влизам в скайпа и отварям блога.Но за какво да ви пиша-нямам идея.Когато гледам как последните дни от ваканцията си отиват,как топлите нощи стават хладни,а лятното слънце-есенно,се замислям за някои неща.Например за лято 2009.Дали бе достатъчно хубаво?Оправдаха ли се очакванията ми?Преживях ли нещо незабравимо?Научих ли нещо ново?Чудя се и как ще протече тази учебна година-ще бъда ли пак силна ученика?Отново ли ще се излагам по математика?Ще имам ли свободно време?А приятни емоции?
Дали ще победя?Или ще изгубя?Първа ли ще съм,или пък последна?Обичана или мразена?
Колко много въпроси може да донесе един есенен дъждовен следобед.Ти какви въпроси си зададе днес?

2009-09-04T20:52:00.000+03:00

Тази вечер,докато се разхождахме,Радито попита:"Защо Луната е толкова голяма?",разбира се,ние не знаехме.Тя ни отговори:"Защото е по-близо до хоризонта и със сградите наоколо се създава оптическа измама."А Луната е толова красива тази вечер....Но замисли се за хората в живота,които са "отпическа измама"-мислиш ги за прекрасни,а всъщност не са.Разбираш се добре с даден човек,смяташ го за близък,а всъщност въобще не го познаваш.Тези,които сменят маска след маска,за да се харесат на възможно повече хора.Човекът-измама е този,за когото казваш "О,знаеш го какъв е -толкова е добър!",а зад гърба ти той прави сърдити физионимии и какви ли не неща не минават през ума му по твой адрес.
Срещни истината-няма напълно добър и бял човек!Няма!Този "ангел" те пита по 104957 пъти "Ама да не би да се натрапвам?".Знае,че нахалства,но е наясно,че няма да му бъде отказано.Или пък ти казва "О,няма проблем,ще ти помогна!",но си мисли колко си досаден.А ти,глупачето,си мислиш възхитено:"Ама колко добре се държи с мен!".Или пък възкликва "Ама аз това го правя за твое добро!".Да не мислите,че някой би направил нещо добро за човек,за когото не му пука?Да си имаме уважението!Всеки гледа той самият да е по-напред и не би направил нещо,което не е в негов интерес.Така че добрите и бели човеци,бъдат ли разкомперирани,се окзават доста по-зли и по-черни.Но вие не трябва да се отчайвате!Оптичните измами са много и са неизбежни.Обаче има други хора,които на пръв поглед може да не блестят ярко и да не приличат на ангели,но опознавайки ги,те ви откриват най-красивите гледки в живота.

Какво ми каза Щастието....

2009-09-02T17:03:00.000+03:00

Хелоу!
Вчера Съдбата се отби у нас за малко,за да ми донесе Щастието.То пък ми предаде няколко мъдрости,защото Животът му заръчал така, и реши да поостане малко на гости.Ще ви споделя какво ми каза Щастието,защото на вас също ще ви бъде полезно.То ми каза,че не ваканциите,книгите на английски,купоните,гаджетата и парите са важни.Това не е нищо!Колелото на Живота се върти-веднъж си отгоре,друг път-отдолу.Тогава материалното първо се губи.Но знаете ли кои са с нас и в радост,и в беда,в здарве и в болест?Семейството и приятелите.Да,точно така.Дали ще отидеш на море,или на балкан е все едно,когато нямаш весела компания.Цяло лято бях в Хасково,но все пак ми бе забавно и интересно,защото бях с най-добрите си приятелки.А семейството-то е неотлъчно до теб.Независимо че понякога може да ти звънят в 20:55 ,за да те питат дали се прибираш,или пък искат в 23:00 да си в леглото-това са хората,които желаят твоето добро най-много от всички.Семейството е твоят първи съветник,когато имаш проблем, и твоят защитник,когато изпаднеш в беда.Твоите родители ти помагат да се извисиш духовно,да не си повърхностен,а да виждаш обективно живота.Така че не се притеснявайте,че не сте отишли на море това лято,или пък,че нямате достатъчно пари,за да седнете на кафе.Защото най-важните неща са във вашето сърце.
Трябва да бъдем благодарни на Бог за това,което имаме,защото всичко,което Той ни дава е Негово, и всичко,което взима-не е наше.Аз съм благодарна.А вие?
Помислете си,а пък аз отивам на среща с приятелктеи ми (за която ще закъснея от писане тук).Мислите ли,че за 5 минути ще стигна до центъра?

В една лятна съботна вечер

2009-08-29T23:17:00.000+03:00

Хм...Какво прави един нормален тийнейджър във ваканция в събота (макар и късно)вечерта?Някои точно на този ден и в тази вечер преживявт нещо велико-концерта на Мадона в София-красота,щастие,мечта!Други пък се връщат от разходка далеч от града,мислят си за отминалия ден и се наслаждават.Трети пък се радват,че ще отидат на почивка след ден-два и се чудят кой бански им отива повече-розовият или жълтият.А аз....аз просто си стоя вкъщи и гледам тийнейджърски филми за талантливи момичета,които срещат красиви и талантливи момчета и имат едно незабравимо и изпълнено с талантливи преживявания лято.Колко романтично. :D Да,и аз искам така.И аз искам да съм на концерта на Мадона и да пея "Give it to me,yeah!".Или пък да се връщам от хубава разходка в планината.Или да си приготвям багажа за морето,радвайки се на готиния ми лилав бански.Да,иска ми се да излезна от четирите облепени с плакати стени на моето ежедневие.Да напусна поне за малко така познатия малък град.Цяло лято все същите места,все същите дейности,все същото мислене.Искам да отида на някое хубаво и интересно място,за да мога да има за какво да пиша тук-в блога си!:) Ще ми се да излезна извън България-да се докосна до чуждия начин на живот,традиции,обичаи,виждания.Да се поровя в някоя чуджоземна книжарница и да си купя книги на английски,някои от които може би никога няма да прочета (за сравнение-в Хасково книгите на английски идват през неопределен период от време-кофти е).Ще ми се да хапна от тяхната кухня,да видя забележителностите,да се поснимам,да обикалям със зяпнала уста и да гледам звездите през нощта.Е,вероятно и в другите страни Юпитер в момента е в Козирог,а Луната е в 1/4 (след Новолуние).Но усещането е друго,нали?
Не е задължително да отида извън България,за да ми стане весело,разбира се.Искам просто малко разнообразие.Искам да видя нещо ново,за да има за кавко да разказвам,пиша и размишлявам-важно е.Колкото и идеи да имаш,идва момент,в който темите ти за творене се изчерпват.Тогава имаш нужда от презареждане.А като ме гледате така-стоя и пиша за мечтаната лятна ваканция-приличам ли ви на вдъхноен човек?Напоследък във Фейсбуук късметлийската ми курабийка казва,че добрите новини идват.Очаквам ги с нетърпение и дано да влючват опаковане на багажа!
Лека нощ от мен и не забравяйте-слушайте Мадона,ходете на почивки и най-важното-гледайте тийнейдъжрски филми и се сещайте по-честичко за мен!

Историята за Г-ца Поничка

2009-08-27T13:57:00.000+03:00

Днес ще ви разкажа историята за Г-ца Поничка.

Г-ца Поничка имаше много приятели,не можеше да се отрече.Но четири от тях бяха най-близките й-Г-ца Медено Геврече,Г-ца Палачинка,Г-ца Бухтичка и Г-ца Тирамису.
Един ден,докато петте приятелки бяха на пазар, Г-ца Поничка срещна Г-н Шоколад-перфектния за нея.Тя се влюби в него до последната трохичка.От първия миг Г-ца Поничка знаеше,че ще го последва навсякъде-дори на край света.Златистата й коричка копнееше за сладкия допир на Г-н Шоколад. Г-ца Поничка забрави за своите приятелки.Четирите сладкиша не бяха чували своята приятелка от много време и тя им липсваше. Г-ца Поничка прекарваше цялото си време с Г-н Шоколад.Стига вече пудра захар,най-накрая тя беше с качествен шоколад и това я правеше специална.А щом бе специална-бе щастлива.Г-н Шоколад нямаше нищо против присъствието на Г-ца Поничка в живота му.Той имаше нужда от другар.Наистина Г-ца Поничка не бе съвсем негов тип-бе твърде шумна,рязка и нетолерантна,но пък поне бе пухкава!
След време обаче нито пухкавостта, нито златистия тен на Г-ца Поничка бяха достатъчни на Г-н Шоколад.Той сложи край на връзката им. Г-ца Поничка бе съкрушена.Вече нямаше топли ласки,не беше специална-беше просто една поничка.Вече нямаше кой да й казва колко е прекрасна.Тогава тя се сети за своите приятелки.Г-ца Поничка им се извини за изчезването си.Тя отново бе с Г-ца Палачинка,Г-ца Тирамису,Г-ца Медено Геврече и Г-ца Бухтичка.След като всичко си дойде по старо му, Г-ца Поничка разбра,че Г-н Шоколад не й е нужен,за да се чувства специална.Тя имаше четири незаменими приятелки,които бяха винаги до нея ,не я оставяха и я обичаха.Г-ца Поничка бе специална сама по себе си,макар честичко да го забравяше.Но приятелките й бяха тези,които винаги й го напомняха.
Е, Г-це Поничка, защо ти е шоколад,с когото да отвориш лавка за понички,като можеш да имаш тирамису,бухтичка,палачинка и геврек и да си отвориш цяла сладкарница?

Сега е ваш ред-огледайте се!Намирате ли Г-ца Поничка,Г-ца Тирамису,Г-ца Бухта,Г-ца Палачинка и Г-ца Медено Геврече във вашия живот?

България-това сме ние.

2009-08-23T13:27:00.000+03:00

Здравейте,здравейте!
От града,намиращ се в Южна България,под покрова на Света Богородица;мястото,където летните дни са горещи,вечерите-прохладни и романтични,а небето-сутрин - прекрасно светло синьо,а нощем-осеяно с ярки звезди,от този град пиша аз.Макар дните,нощите и небето да са едни и същи в цялата ни малка Българийка,аз възхвалявам моето градче.И защо не?В тези тежки времена за България е важно да останем верни на страната си,да бъдем патриоти.Аз възхвалявам красотата на България,защото тя наистина е пленяваща!Една малка разходка в парка може да ни убеди в това.Когато бях с доброволци от МИКЦ в Маджарово за един ден,бях толкова очарована от природата,че не спрях да повтарям колко е хубаво там.Планините,реката,соколите и черните щъркели-всичко бе незабравимо.Тъжно е,че хората не остават в България,а бягат навън,за да живеят там.Вярно е,че сега е по-добре да се работи и учи в чужбина,но трябва ли окончателно да се напуска България?На нея й е нужно младото поколение,което да я изведе от тъмните години,в които е навлязла.Да,катастрофи,убийства,безразборно крадене,плагиатстване,ужасни политици,гладуване,мизерия,намаляване на населението-всичко това е настоящето на нашата страна,но не сме ли ние хората,които да променим всичко?Ситуацията е лоша,но всичко ще се оправи.А докато това стане,ние трябва да продължим да бъдем родолюбци,да вярваме в по-доброто бъдеще на нас и България и да обичаме страната ни.Нека не забравяме величествената ни история-победите,завоюваната територия.И нека миналото ни докаже,че и тогава България е имала тежки времена-петвековното турско робство не е ли достатъчен пример?А колко велики творци имаме и колко силни и отличили се личности са се родили в нашата страна!Когато чета българска книга,уча си урока по история,слушам Графа или пък просто седя нощем на терасата,осъзнавам,че България е незаменима.Тя е нашата втора майка,само тя би ни приютила в големия и студен свят.Колелото на живота се върти-ще има времена,в които ще гладуваме,а други,в които ще пируваме.България-това сме ние.Нека не губим вярата си,нека не губим обичта си,нека не губим себе си.

The beginning....

2009-08-23T13:11:00.000+03:00

В един леко скучен летен следобед аз-Бела,реших да си направя блог в интернет,в който да пиша всякакви мои размишления.Нали знаете-както главните героини в някои тийн филмчета.Идеята толкова ми хареса,че веднага грабнах лаптопа,отворих Word-а и написах първата публикация.Исках да направя всичко перфектно-заради това се забавих със създаването на блога.Но ето,че сега поставям началото на RAISE YOUR VOICE.Започвам с тема за България,но ще се опитам да пиша по най-различни теми (отворена съм за предожения :) ).
Let's raise our voices! :)))